Спестяване на енергия: мерките на ЕС за намаляване на потреблението

Спестяването на енергия намалява зависимостта ни от внос и допринася за борбата с климатичните изменения. Научете за решенията на Парламента в тази насока.

Кръгова инсталация от слънчеви панели в Испания
Слънчеви панели в Испания

Енергийната ефективност означава да използваме по-малко енергия, за да получим същия краен резултат. Тя прави възможно спестяването на енергия и намаляването на емисиите от електроцентралите.

Европейският съюз прeразгледа правилата си за енергийната ефективност от 2018 г., за да ги обвърже по-тясно с постигането на климатичните цели, поставени в Зеления пакт. Промените следва също така да намалят енергийната зависимост на ЕС от внос на изкопаеми горива, особено от Русия.

В същото време ЕС развива производството на енергия от възобновяеми източници, което преследва подобни цели.

Нови цели за енергийна ефективност

Нови правила, приети от Европейския парламент през юли 2023 г., поставят колективна цел за намаляване на енергийното потребление в ЕС с поне 11,7% до 2030 г. (целта е формулирана спрямо прогнози за развитието на потреблението от 2020 г.).

Страните в ЕС ще трябва да намаляват потреблението си средно с 1,5% на година. Първоначално годишните икономии ще трябва да бъдат в размер от 1,3% на година до края на 2025 г., след което постепенно ще се повишат до 1,9% на година за 2030 г.

За да бъдат постигнати тези цели, ще са нужни мерки на различни нива и в много сектори – публична администрация, сгради, фирми, центрове за съхраняване на данни и др. Депутатите настояваха за формулирането на конкретни и достижими цели:

  • публичният сектор ще трябва да намалява крайното си енергийно потребление с 1,9% всяка година
  • страните в ЕС ще трябва да вземат нужните мерки, за да могат всяка година да се реновират поне 3% от публичните сгради с цел превръщането им в сгради с нулеви или почти нулеви нетни емисии
  • налагат се нови изисквания за ефективността на системите за централно отопление.


Предвижда се създаването на механизъм за наблюдение, за да се гарантира, че страните членки ще изпълнят задълженията си.

Намаляване на енергийното потребление на сградите


Една от важните области, в които могат да се реализират икономии на енергия, е отоплението и охлаждането на сгради, тъй като те представляват около 80% от енергийното потребление на домакинствата. На сградите в ЕС се падат около 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове.

Всички нови сгради следва да генерират нетни нулеви емисии от 2030 г. Новите сгради, които ще се използват или притежават от публичната администрация, трябва да са с нулеви емисии от 2028 г.

Страните от ЕС ще трябва да намалят средното годишно потребление на енергия от сградите с поне 16% до 2030 г. и с 20-22% до 2035 г.

Сгради, които разчитат за отопление само на котли, работещи чрез изгаряне на изкопаеми горива, няма да получават субсидии след 2025 г. За сметка на това ще се финансират хибридни системи, които включват не само газови котли, но и екологосъобразни решения като слънчеви панели или термопомпи.

Всички отоплителни и охлаждащи системи, работещи с изкопаеми горива, следва да бъдат изведени от употреба до 2040 г.

Саниране на съществуващи сгради


Страните в ЕС ще трябва да ремонтират 16% от нежилищните сгради с най-ниска енергийна ефективност до 2030 г., а до 2033 г. този дял ще трябва да достигне 26%.

Сертификатите за енергийна ефективност на сградите трябва да бъдат валидни до 10 години. Собствениците на сгради със сертификат под категория „С“ ще могат да получат информация как да направят сградите си по-енергийно ефективни.

Сертификатът трябва да включва препоръки за подобряване на енергийната ефективност и намаляване на емисиите на парникови газове, както и за подобряване на качеството на вътрешната среда на сградата или на отделни пространства в нея.

Използване на слънчевата енергия


Промените в правилата за енергийна ефективност на сградите насърчават инсталирането на слънчеви панели на публични и нежилищни сгради, стига това да е технически и икономически възможно. До 2030 г. всички нови жилищни сгради трябва да имат слънчеви инсталации.

Изменения от ноември 2023 г. в директивата за енергията от възобновяеми източници задължиха страните в ЕС да издават разрешителни за инсталиране на слънчеви панели в рамките на един месец.

Мерки за подпомагане на уязвими домакинства


Обновяването на сгради може да се окаже трудна задача за хора със социални проблеми. За домакинства, които изразходват много пари за енергия, намаляването на сметките звучи примамливо, но нужните инвестиции могат да се окажат непосилни.

Затова новите правила за енергийните характеристики включват предложения за национални планове за саниране, които да дадат на уязвимите домакинства достъп до финансиране.

Различни инструменти ще подпомагат реализирането на предложенията, например Социалния фонд за климата, плана REPowerEU, който помага на ЕС да намали зависимостта си от изкопаеми горива от Русия, и Европейската платформа за стратегически технологии (STEP), която подкрепя енергийно ефективни технологии.

Сгради, които са освободени от спазване на правилата


Някои видове сгради не са включени в обхвата на правилата за енергийните характеристики:

  • защитени сгради заради специфичната им архитектурна или историческа стойност;
  • технически сгради;
  • църкви;
  • временно използвани сгради;
  • сгради, които са собственост на въоръжените сили или на правителството и се използват с отбранителна цел.

Финансиране на мерки за намаляване на енергийната зависимост


През февруари 2023 г. бе приет планът REPowerEU. Той включва мерки за пестене на енергия, производство на чиста енергия и разнообразяване на доставките. Целта му е да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива от Русия и да се подкрепи преходът към по-екологосъобразна икономика.

Правилата също така насърчават сътрудничеството по трансгранични енергийни проекти и осигуряват подкрепа за енергийно уязвими домакинства и малки предприятия.

Енергийна ефективност на домашните уреди


През 2017 г. Парламентът опрости етикетите за енергийна ефективност на домашни уреди като лампи, телевизори и прахосмукачки, за да направи по-лесно за потребителите да сравняват какви енергийни разходи биха изисквали те.