Зеленият пакт: пътят към климатично неутрален и устойчив ЕС
Зеленият пакт е отговорът на ЕС на климатичната криза. Научете как той цели да трансформира континента и да създаде една устойчива Европа.
През ноември 2019 г. Парламентът обяви извънредно положение относно климата и поиска от Европейската комисия всички бъдещи предложения да бъдат ръководени от стремежа за намаляване на емисиите и ограничаване на ръста на световните температури.
В отговор Комисията предложи Европейския зелен пакт – пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г.
Запознайте се с отговора на ЕС на измененията в климата.
Постигане на целите на Зеления пакт
След постигане на споразумение със Съвета Парламентът прие законодателния акт за климата през 2021 г. Той предвижда до 2030 г. емисиите на ЕС да бъдат с 55% по-ниски спрямо 1990 г., а до 2050 г. да бъдат постигнати нетни нулеви емисии. Тези цели демонстрират лидерската роля на Европа в борбата срещу промените в климата.
Формулирането на ясни цели относно климата позволява те да бъдат пренесени в други законодателни актове и да допринесат за по-чисти води, почви и въздух, за модернизиране на домовете и по-ниски сметки за енергия, за по-добър обществен транспорт и повече станции за зареждане на електрически автомобили, за по-полезни храни и по-добро здраве на сегашното и бъдещите поколения.
Бизнесът също ще спечели от открилите се възможности за развитие на „зелена“ икономика и създаването на работни места в сектори като производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на енергийната ефективност на сгради и производствени процеси.
Научете за приноса на ЕС в световните усилия в областта на климата от нашата хронология на преговорите по темата.
Намаляване на емисиите с 55% до 2030 г.
Нужни са решителни мерки, за да постигне ЕС целта да намали емисиите си на парникови газове с 55% до 2030 г. Затова Европейската комисия предложи през юли 2021 г. пакет от нови и изменени законодателни текстове под името „Подготвени за цел 55“.
През 2023 г. Парламентът прие позицията си по следните текстове:
- промени в схемата за търговия с емисии на ЕС, с цел обхващане на повече сектори, генериращи емисии, като сградите, сухопътния и морския транспорт от 2027 г. Реформите постепенно ще премахнат безплатните квоти за авиацията до 2026 г. и ще насърчат използването на устойчиви авиационни горива;
- мерки за преодоляване на дисбаланса между предлагането и търсенето на квоти при търговията с емисии;
- въвеждане на въглероден налог върху вноса, който следва да защитава бизнеса в Европа от конкуренти от страни с по-ниски изисквания относно емисиите;
- национални цели за намаляването на емисиите в други сектори, необхванати от схемата за търговия с емисии (строителство, селско стопанство, управление на отпадъците) - намалението на емисиите в тези сектори до 2030 г. следва да бъде 40% вместо 29%;
- засилване на нормите за извеждане на парникови газове от атмосферата в сектора на земеползването и горите;
- изискване от 2035 г. новите автомобили и микробуси да бъдат с нулеви емисии;
- преразглеждане на правилата за емисиите от въздушния транспорт. Те трябва да обхващат всички полети, заминаващи от Европейското икономическо пространство (ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия);
- увеличаване на броя на станциите за зареждане на автомобили и камиони с алтернативни горива;
- изискване за постепенно преминаване към устойчиви авиационни горива;
- нови цели за намаляване на потреблението на енергия на ниво ЕС до 2030 г.;
- нова цел от 42,5% за дела на възобновяемата енергия в потреблението на енергия в ЕС до 2030 г.;
- постепенно намаляване на емисиите на парникови газове от кораби и преминаване към по-чисти морски горива.
Прочетете за мерките на ЕС за намаляване на емисиите от въглероден диоксид и други парникови газове.
Финансова подкрепа за зеления преход
Социален фонд за климата
Европейският парламент одобри създаването на Социален фонд за климата, за да могат уязвими домакинства и малки фирми да посрещнат разходите, свързани с преминаването към по-екологични решения относно снабдяването с енергия и транспорта.
Фондът ще бъде предимно финансиран от продажбата на разрешителни чрез Европейската система за търговия с емисии. Още средства ще дойдат от държавите членки.
Фонд за справедлив преход
Преминаването към нов вид икономика със сигурност ще бъде съпроводено със сериозни структурни промени, които ще засегнат неблагоприятно някои сектори и региони. Предвижда се те да получат подкрепа от Механизма за справедлив преход.
Научете как Фондът за справедлив преход ще помага на регионите в ЕС да направят преход към по-зелена икономика.
Други източници на финансиране
Парламентът и Съветът се споразумяха за въвеждане на нови източници на приходи за финансиране на бюджета и плана за възстановяване от кризата с COVID-19. Те ще включват приходи от схемата за търговия с емисии и механизъм за корекция за въглеродните емисии на границите, който ще наложи вид мито върху вноса на стоки от страни с по-ниски екологични изисквания от ЕС.
Комисията също така предложи през май 2020 г. схема за отпускането на заеми на публични институции за "зелени" инвестиции в региони, които зависят от добива на изкопаеми горива. Планът беше одобрен от Европейския парламент през юни 2021 г.
За да насърчи инвестициите в екологично устойчиви дейности и да предотврати насочването им към проекти, които само се представят за опазващи природата, но реално не са, Парламентът прие през юни 2020 г. ново законодателство, определящо какво следва да се разбира под устойчиви дейности.
През ноември 2020 г. депутатите се обявиха за преминаване към екологично устойчива икономическа система с цел развитие на стратегическата автономност на ЕС.
Кръгова икономика: повторно използване и рециклиране
През март 2020 г. Комисията представи план за действия за кръгова икономика в ЕС, чиито цели са да се удължи срокът на използване на продуктите, да се намали пилеенето на ресурси и да се насърчат устойчивите модели на потребление. Планът се фокусира върху:
- електронни компоненти и информационни технологии;
- акумулаторни батерии и превозни средства;
- опаковки и пластмаси;
- текстилни изделия;
- строителство и сгради;
- хранителни продукти.
Европейският парламент работи по нови правила за опаковките на продукти, тъй като те са постоянно растящ източник на отпадъци.
Парламентът прие налагането на единен стандарт за зарядното на електронните устройства. Всички нови телефони, камери и други мобилни устройства ще трябва да се зареждат през USB порт тип C от края на 2024 г. Новите лаптопи ще трябва да разполагат с такъв порт до 28 април 2026 г.
Комисията предложи през март 2023 г. нови правила, които целят да улеснят поправката и повторното използване на продукти в рамките на гаранционния срок и отвъд него.
Депутатите се произнесоха през септември 2022 г. по нова промишлена стратегия на ЕС, която следва да помогне на фирмите да преодолеят последиците от COVID-19 и да преминат към по-зелена и кръгова икономика.
През ноември 2021 г. Парламентът призова за всеобхватна стратегия за критично важните суровини, насочена към намаляване на зависимостта от внос на ключови суровини за стратегически отрасли. Комисията излезе с предложение през март 2023 г. за законодателен акт за важните суровини, което цели осигуряването на доставки от различни източници за европейската икономика и насърчаване на многократното им използване и рециклиране.
Научете повече за ползите от кръговата икономика и как ЕС се бори със замърсяването с пластмасови изделия.
Създаване на устойчива хранителна система
Хранителният сектор ще играе важна роля за успеха на политиката за климата. Макар че селското стопанство в ЕС е единственият сред големите селскостопански сектори по света, който е намалил емисиите си (с 20% спрямо 1990 г.), все още около 10% от общите емисии в ЕС се дължат на селското стопанство, основно на животновъдството.
Стратегията "От фермата до трапезата", представена през май 2020 г., е насочена към осигуряване на здравословни и екологосъобразни храни, както и справедливи условия за земеделските стопани. Тя обхваща мерки по цялата верига на доставки на храни и включва планове за по-малко използване на пестициди, антимикробни препарати и изкуствени торове, както и за разрастване на биоземеделието.
В резолюция от октомври 2021 г. Парламентът приветства стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“, но в същото време направи препоръки, за да допринася тя повее за устойчивото развитие. Депутатите специално подчертаха нуждата от амбициозни цели за намаляване на емисии в селското стопанство и използването на земите.
Опазване на биоразнообразието
Европейският съюз се стреми да предотврати изчезването на хиляди растителни и животински видове. Стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г. цели да възстанови екосистемите, да увеличи защитените зони и да спре намаляването на броя на пчелите и на другите животни, опрашващи растенията.
Парламентът одобри позицията си по стратегията през юни 2021 г. Депутатите искат обвързващи цели за страните членки за опазване на дивата природа и синхронизиране на мерките в тази насока с другите стратегии, свързани с Европейския зелен пакт.
Депутатите също така настояват за развитие на устойчиво горско стопанство, тъй като горите играят ключова роля в абсорбирането и компенсирането на емисии въглероден диоксид. Горските стопанства имат важна роля в създаването на заетост в селските общности. Чрез своите политики Европейският съюз оказва влияние и върху защитата на горите по света.
Запознайте се с данни и факти за измененията в климата.
Допълнителна информация
- Материал на Изследователската служба на ЕП: Законодателен пакет "Подготвени за цел 55" (юни 2022 г.) (EN)
- Инфографика на Изследователската служба на ЕП за мерките относно климата (EN)
-
(отваряне в нов раздел)
Интервю във Facebook с председателя на парламентарната комисия по околна среда Паскал Канфан (май 2021 г.)
-
(отваряне в нов раздел)
Страница на Европейската комисия за Зеления пакт
- Информация за напредъка по законодателните досиета, свързани със Зеления пакт
-
(отваряне в нов раздел)
Хронология на предложенията по Зеления пакт
